Във мислите ми ходиш с тихи стъпки
и сякаш в мене пускаш корабни платна.
Дали е истина това, че ми се случваш,
или си мираж вълшебен в миг на самота.
Дали не си роден от тъжни рими,
в междуредие, изгубен, недокоснат ден...
Как бих предала всичко, да те имам,
предала бих и вятъра, да си до мен.
Ще запазя само тишината ти в очите,
онази бялата, красива тишина...
Така във мислите ми ще пристъпваш тихо
и ще носиш дъх на лято и на корабни платна.