Gentleman (Теодор Петров)
8 51
Oct 12, 2008, 5:14 PM

В море ме превърни 

  Poetry » Phylosophy
798 0 4
     

В море ме превърни

 

 

 

Отново нощта деня гони

и един ангел запали звездите,

друг с тъга сълза пророни,

а духът ми търси висините.

 

И след нощната тъма

една врата пред мен ще се отвори,

ще дойде светлина

и душата ми ще търси пак простори.

 

Боже, съществувам ли аз истински във този свят?

Има ли Небесна благодат?

Боже, покажи ми нощем звездопад

във дните на душевна хлад;

моля Те, дай ми сили,

ръката ми хвани,

или ела и ме вземи, или...

 

В море ме превърни -

да се ширя свободно с прилива,

да се бунтувам на воля при бурята.

 

В море ме превърни -

да се усмихвам на слънцето, когато изгрява,

да поздравявам луната, когато се оглежда във мен и ме пленява.

 

В море ме превърни -

да говоря на хората с бурните вълни,

да пазя любовта в дълбоките води.

 

Боже, тя ли е истинското удоволствие?

Сякаш всичко друго е ирония...

Боже, в море ме превърни

Да стоя в хармония, когато искам спокойствие.

 

 

В море ме превърни...

© Теодор Петров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??