Божествен откос - БУМ - и роди се света
със помисли чисти и със сълзи роса.
Чувствата лумнаха в огън негаснещ -
любещо галещи и силно болящи.
Небето изплака първите думи.
Земята прие ги и обърна в мотив.
Вятър засвири - родиха се рими,
а птиците запяха и първия стих.
Самодиви въртяха се в паметен танц
за новото бъдеще, за вечния Плам.
Дано не изгасне, дано да боли...
защото без болка сме еднакви... уви...