По длани утро, през лъчи - живот рисува
в разгърдени пра-стари светове...
И по челото ... уж небрежно ме целува
преди към тебе да ме поведе!
Като рисунък фин върху стената бледа
се преоткривам в кадър светлосив.
През вековете - време в тихата беседа
разказва притчи за живот щастлив ...
В отломки - думи, върху папирус - антика
се припознам в избеляващ стих.
Едва разчитам словото ... по йероглифа!
И руни с въглен по скали открих... ...