Бягах, бягах, а край нямаше страницата.
Думите спряха да мислят.
Желание за сътворение се пробуди у пияницата,
а краят бе тъй болезнено искрен.
Да полети пожела изведнъж пингвинът,
над непокътнатата морска длъж,
акорда последен китаристът изсвири,
и заплува слона в синята ръж.
Банкоматът ръждяса, докрай употребяван,
и изчезна като мираж гласа на певицата,
избухна в плач мъжът незадоволяван,
изкапаха шумно от небето птиците. ...