Завързани думи от възли недоизказани

се сплели на топка и мъчно въздишат.

В очите ми спомени, години наред пазени

търкулват се бликнали, навън заизлизат.

Не! Няма да пусна тоз пламенен плач!

Знам, че със него и споменът си отива...

Загръщам душата си, тя нека е в здрач, 

в покоите негови аз тебе съм скрила. 

Там отново в прегръдка сме слели души

и дълго не бихме могли да се пуснем.

Там никой нищо не може да разруши!

В недрата ми нежно ти вечно ще бъдеш сгушен...