В нега от седемцветна нежност
по пръстите ми ражда се от бялото,
и всичката ми топлота и обич
извират от дълбокото в сърцето.
Вали, като от приказка добра,
в река от златни нишки изтъкана,
онази моя светлост на жена,
от слънчеви лъчи пресътворена.
А сребърни звънци ехтят
над боровите клонки в изумруди,
елите стройни в кръгове въртят
треперещите нежни струни.
Така се ражда приказката за любов
в легендите от цветните ми нощи.
Аз още вярвам в звездния им кош.
И още цветовете нижа в сънни пръсти.
Така нанизвам бяла доброта
до аления блясък на сърцето.
По Коледа се случват чудеса.
И сипе благовестия небето.
И зная, някога от моя нежен зов
ще се разтвори книгата ми на живота,
ще пише там, че от обич и любов
си извалях душата във дъгатa.
http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-165182
© Евгения Тодорова All rights reserved.