В нежните длани белеят бразди -
сенки на обич с сълзи се прегръщат,
нежно преплитат се думи с души,
пъпчици плам ненадейно се мръщят...
В сладките устни се крият мечти -
тяло във тяло със нотки любовни,
пролетен дъжд, пребледнели лъчи,
диви искри - потъмнели, греховни...
В морското синьо на мойте очи
криеш се ти - и жесток, и разнежен,
нека се срещнем - ранени, сами
и да потънем във мигове вечност...
© Радосвета Петрова All rights reserved.
Хареса ми контраста на думите, който си използвала на места. Засилва въздействието и придава дълбочина на стиха ти.