Някъде далеч в нощта
се чува мелодия стара,
момче непознато разказва
тъгата си на олющена китара.
Заслушах се аз в песента
в гласа нежен приспивен,
трепна нещо в моята душа.
О, страннико самотен,
на кого напомняш ми ти...
Но дали?...
Може би?...
Години толкова минаха,
но още помня аз
теб, китарата,
песните ни в среднощния час...
© Ива Ангелова All rights reserved.