В тази прохладна тъмна нощ и тиха
пак на пътеката до реката сам стои,
там, където двете сърца се влюбиха,
а сега трябва мислите си да успокои.
В същата глуха нощ реката се чува,
студената вода бреговете разтапя,
един силует речния шепот дочува
и в него грозни спомени потапя.
Звездите блестят в тъмната нощ,
гаснат очите, а времето минава,
отдавна мина чаканата полунощ,
да е излъган – накрая осъзнава. ...