Sep 24, 2014, 11:48 PM

В нощта на приложните изкуства 

  Poetry » Love
565 0 8

---


Мокра вечер разля се в паважа.

С есента ветровете се гонеха.

Само времето спря — да разкаже

за отминали залези огнени.

 

Много жадно, неспирно целуване

ни крадеше от въздуха с наръчи.

Не поиска нощта да кротува

и се сля с цветовете керамични.

 

С тихо ”искам”, жарта в стъпалата ни

заглуши реотаните в здрача.

Ясно бе — в плътността на телата

само виното беше прозрачно.

 

Двата резена ябълка райска

бяха тъй траминерно-пияни,

че превръщаха нашите ласки

в аналози на морската пяна.

 

Зимно-меката вата откъсваше

рой звезди от небето нажалено.

После дълго рисуваше сънища

върху цветния възел на шала ми...

 

 

---

© Станислава All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??