В нощта на Твоето Възкресение
за сетен път главата преклоних…
Всяка мисъл в мен е изкупление,
мълчана болка, сбрана в стих.
Приемам те в душевния си храм,
Не… Не, че в него няма тръни…
И моят кръст захвърлила съм там,
за малко да олекне на гърба ми.
И тръгвам лека. С тебе преживяла
чудото, наречено Живот!
В хората се вглеждам, та дано позная
парченца и от Твоята любов. ...