Обичам те, море
безбрежно,
в нозете ми стихия усмирена,
с отблясъци в златисто и
зелено –
очи на лудо влюбена сирена,
загледана с надежда в пътя
лунен,
дали от небосклона му висок,
ще долети и пак ще я
целуне,
онзи божествен гларус синеок! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up