Щом нощта нахлуе в малката ми стая,
а звезди изплуват сякаш от безкрая,
мислите ми тръгват по пътеки стари,
спомени посрещат, а в гръдта ми пари.
Твоят смях докосва нежно сетивата,
скрива се във мрака, гони тишината,
две очи се впиват в моите очи,
но защо ли още на устните горчи?
Искам да ти кажа, как нощем самотата,
свива се до мене, чопли ми в душата,
как в съня ми идваш и шепнеш със любов:
– Пак ще те обичам в някой друг живот!