"Защо главата ти все скита
сред облаците, нависоко!?"
Така приятелите питат,
а аз поемам дъх, дълбоко:
Защото там съм вечно влюбен.
Защото там се срещам с нея.
Защото там съм непринуден
и винаги на глас се смея.
Не ги виня - не ме разбират.
И шепнат: "Пак е тра-ла-ла".
Но те дори не подозират
за тази моя Шангри Ла!
Там няма горе, няма долу,
а само облаци любов,
в които скитам се наволя
и всеки миг е сякаш нов.