В Обратната Безкрайност

на Началото...

В Обратната Безкрайност на Началото

и незабравеният допир на телата,

днес търся знак от Онова, останалото --

след щурият запой  на сетивата...

И áко днес, в действителност сегашна --

„на попрището жизнено в средата”* --

дилемата напред изгежда страшна,

отзад се блъскат спомени в мъглата,

но в този кратък интервал от Време

побира се и Вечността човешка...

Минаваме през нея все с проблеми

по метода на: опит и на грешка...

... Във тъжната картина на предзимата:

настръхнала от ветровете, строга,

Душите бяха култови съдини

за Любовта ни – Ритуален огън...

Все още помнят кожата и устните

безброя некодирани послания,

но другите: през Времето пропуснати,

стоят на прага днес, без оправдания...

Тогава мислехме, че ще е трайна

Страстта, която властно ни привличаше

та затова допуснахме навярно --

да се въртим във óрбити различни...

Наивни за да вярваме в Съдбата,

че вечно тя ще бъде благосклонна

объркани  не схванахме Играта

предложена ни: ѝдолопоклонна...

Понякога се питаме: обаче

акó портал във Времето отворим --

Животът си, обидно еднозначен

със всичките ли грешки ще повторим!...

... А късно е сега за равносметка

и ровене в интимността на дните...

... От Вечността сигнална лампа светка,

подобно фар премигващ на скалите...

18.11.2017.                                 

*Данте Алигиери