Обичам лятото с лазурното пространство,
с неповторимия му сенокосен дъх...
Джулая - месецът зовящ за странстване
в горите Странджански със червеникав мъх.
Обичам често да повтарям твойто име -
изпаднал в транс до смърт да го крещя.
Дори да съм обречен, ти спаси ме!
Разпънат в кладите на залеза да не горя.
Защото двамата за вечност сме венчани -
докрай невидима за чуждите очи.
Летим на облаци над цялата Земя простряни.
Плетем въжета от невидими лъчи. ...