Прииждат вече тежки студове,
мъглата своя плащ размята
и всичко живо по земята
в предчувствие присвило е сърце.
Поглеждаш все към мрачното море,
а корабът отдавна е отплавал,
платна в очите ти наподобяват
далечни, гларусовите криле.
Разбиват се във теб вълните
като в скала крайбрежна, като в бряг,
а пясък стърже във очите.
Примигва плахо стария маяк, ...