Студът скова земята изморена,
приспа я нежно в зимен сън.
Въздъхна тя спокойна, примирена,
заслушана в леденият звън.
Снежинка по снежинка пада,
светът променя своето лице.
Без да чувства, без да страда,
затрупано в снега сърце.
Отрони се последен лист забравен,
без звук достигна хладната земя.
Не бе самотен, нито изоставен,
бе просто късче от реалността. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up