Когато денят от умора си тръгне,
отстъпвайки бавно път на нощта,
когато очаквам при мен да се върнеш,
усетил, че в мен се заражда страстта,
когато всяка частица от разум,
заспива и лудост обсебва мига,
когато извива се тялото в спазъм,
и нежност очаква от тебе сега...
Тогава не бързай, ела там, на прага,
не прекрачвай вратата веднага, поспри
не усетиш ли моето нежно очакване,
по-доре обърни се, от тук си иди! ...