В очите на чайките се белее тъга
като спомен за отминало лято.
Прегракнали до безумие, те обикалят сега
и изпращат последното щърково ято.
Техен остава безлюдният бряг,
от морето храна си намират,
не ги плаши нито първият сняг
и от бурните ветрове не умират.
Да, има някаква мистерия в тях,
която природата така ни разкрива.
Да обичаш всеотдайно - това не е грях,
умееш ли да чакаш, любовта те намира.