Вече няколко пъти те търся край себе си
и заключвам мечта в огледалната кула.
Не познавам пчела, образувала белези
по настръхнала кожа и намръщени скули.
В този крив лабиринт от незнайни познати,
силуетът ми - мим в непринудена поза,
колко дълго ти пише писма неизпратени
и вторачва очи от парализа грозна.
Не вини му тежат, нито риск, нито
чума,
с топла сянка катери на кула комина....
Ще танцува дъхът му с мечтата ми скъпа ...