По улици простенващи вървях
сред локвички от сълзи неразбрани.
И облаци ревниви аз следях,
попили болка тъжно разпиляна.
Но беше неочаквано за мен
да срещна поокалян в тази дата
зареяния поглед несмутен
на сянка от надежда зад гората.
Реших да предизвикам стръмнина
и стигна хоризонт, от студ смрачил се.
Дървета в умъртвена светлина
килия ми оплетоха камшична. ...