Jan 15, 2009, 9:33 AM

В огледалото 

  Poetry » Other
688 0 0

Всеки път, поглеждайки в огледалото, за тебе се сещам.

Много често в съня си с образа ти се срещам.

Мълчиш, усмихваш се, целуваш ме по челото.

Задавам ти въпроси, а ти проронваш "Съжалявам".

Но нали децата не могат да си забравят потеклото,

така и аз да те забравя никога не успявам.

Проклета да е гордостта ни - и на двете,

проклети да бъдат годините изгубени.

Но защо и тази година се стопяват снеговете,

а аз и ти не можем да бъдем събудени...

                                                  на майка ми

© Теодора Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??