В Огледалото

Посветено на Петко Илиев-Divak

В лицето ти  нека всеки да се вгледа -

обратната страна на огледалото не е за теб!

Ти не търсиш - всички знаем го - победа!

Ядеш единствено от твоя хлеб!

Защо поет си непокорен ти, Диваче?!!!

Дори да прозираш обратната страна.

Не се съмнявай ти в себе си, обаче!

Напред върви, назад недей се обръща!

Недей поглежда ти неверниците покрай тебе,

остави ги!  Нека там сами  берат душа!

А който се опитва перото ти да погребе,

все някога на себе си ще каже. Аз греша!

Егото ти едва ли някой ще изучи,

затуй е нужна в душата правота.

Някога… едва ли ще се случи!

Остави ги да живеят  в тъмнота!

Щастлив човек си, то се вижда!

Храм в душата нали си построи.

Злобата в сърцето теб те ненавижда,

любов и обич в тебе нека се рои.

Една сълза, докато пишех, ми потече,

Така е, когато пишеш за приятел по душа.

Жалко е, че днес сме като разстояние далече.

Но в живота то не съществува За поетичната душа.

Аз знам - ти чувстваш в себе си подкрепа,

това навярно днес добре разбра.

Раздавай се, Диваче, с пълна шепа.

Талант, душа, сърце в тебе Господ ги събра!!!…

                                                          В.Й. 18.05.2011г.