В миг сякаш времето спря,
тишината крещи като демон.
Пред бездната вятърът онемя,
разпилените ми коси са за него.
Всичко утихна,. Въздухът избледня.
Че зад облак е слънцето не усети.
Опитах се…исках да полетя…
огнена мълния крилете разцепи.
Странна, призрачна светлина,
се процежда на пръстите в дирята.
Това е мига, в който времето спря.
Затишие…
…попаднах в окото на бурята…
Хубав ден ти желая!