Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Христо Фотев
В ОНАЗИ НОЩ, КОГАТО
нозете ми,
по стълбите задъхани,
превърна бавно
в пътища на пръстите...
Когато
дрехите се разлетяха
и те пребродиха
неистово ръцете ми...
Когато златен
от косите ми,
потъна в храма
на бездънния ми поглед...
Когато бавно
те изпивах с устни,
преди да те изпепеля
с “Обичам те!”,
ти ме превърна
в пясъчен часовник...
В онази нощ, когато
с дива ревност
онемя пред голото ми тяло
огледалото...
Господи,
повярвах,
че съм хубава.
© Геновева Цандева All rights reserved.
Поздрави!