Продадох на мрака сърцето си,
в най-черната дупка се скрих,
но пак да забравя лицето ти,
не, не можах... и не бих.
Раздрах до припадък ръцете си,
с най-острото, хладно стъкло,
да изгоня вкуса ти от вените -
микроба на твоето зло.
Наведох на ниско главата си,
да не срещам когато вървя
и да не откривам тамо чертата ти,
във чуждите, женски лица. ...