Така копнея да е ведро Всичкото,
лъчезарно, като усмивка на дете!
Но често губя вярата. В съмнение,
все изоставя ме мисълта за криле.
А не поканя ли доброто в душата,
за безсърдечие ще ме осъди Бог
и ще се скитам вечно, същи Ахасфер,
със протегнати към светлината ръце.
Ще зейват пропасти под моите нозе,
а отвъд непознатото ще ме зове.
Докато пътьом премъдростта достигна,
за да открия в себе си Вселената…