В празната стая си говорех с вятъра.
Той последно се докосна до теб,
изпрати те хладно до прага
и тръшна вратата.
Собата тясна обгърнах с душата.
Мъка подарих ù в отплата,
че изтръгна любовта от сърцата.
По пода пръснах сълзите
- ледени кристали на дните.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up