В отражението на Луната
оглежда се плахо Земята.
Сърцето ѝ наранено гори,
душата ѝ обречена скърби.
Човечеството с болка я обсипа,
убитата природа - това я съсипа,
и безсилна е Земята вече
собственото ѝ дете я обрече.
Наранена, оглежда се Земята,
плахо в отражението на Луната.
И пита се тя хрипливо
ще има ли щастлив край тази история сълзлива...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up