Изчезна времето, като цигарен дим,
като тогата на римлянин се свлече.
Сега стоим, безвремево стоим,
от нещо тайнствено отвлечени.
И гледаме в черното, без страх,
убили всяка мисъл в отстъпление.
На живото, в предсмъртния му грях
сме отделени, и сме себе си.
И сме полуживи, и сме мъртви,
пред дверите на Св. Петър, или Бога.
И толкова приятна музика се носи,
че аз навярно, да възкръсна мога.