Nov 26, 2019, 3:52 PM

В парка 

  Poetry » Other
364 0 2

На пейката в парка седи

старец с хляб в ръка.

С по - бели от облак коси,

с дъх  прибрал есента.

 

Трепери десницата стара,

трошици хвърля напред.

И става жив тротоара,

гълъби  кацат отвред.

 

Човекът усмихва се нежно,

щастлив, че е жив, между нас.

Поглежда ме вяло, небрежно.

Познах го... Това бях аз!

 

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??