Nov 28, 2021, 8:30 PM

В перспектива 

  Poetry
1522 20 11
Сгъстяват се боите на нощта
и тежко диша старата надежда.
Зад нея път, пред нея самота -
това в което времето отвежда.
Сърцето е могила на страха,
която пак преследва своя ритъм.
Напусто тлее кротка свещ отпред.
Животът на човека е молитва.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Random works
: ??:??