В плен сърцето искаш да ми вземеш,
душата да стопиш с мрачния си глас.
За роб така ли мислиш че ще ме наемеш,
небрежно да ме хвърлиш като мокър фас.
Прегръдка някаква, после ще заминеш,
оставила в душата кървава следа.
Любовта загаснала горчиво ще изпиеш,
удавила сърцето в мътната вода.
От плен отдавна хвърлих тежките окови,
ще продължа живота си пресипнал, уморен.
В душата който се опита да ми рови,
любов човешка там ще види. Аз до нея долепен. ...