В плен
Аз съм в плен на аромата,
обичам тръпката в сърцето,
как ухаят тук цветята,
в градината насред полето.
Жълти има - даже и червени,
гледката е толкова красива,
виждам, виждам бели и зелени,
ах, сърцето ми - любов попива.
Хем ги сбирам, хем помилвам -
нежно вдишвам аромата!
Ех, как леко ги постилвам
тук във мене, във душата.
Толко много ги обичам ази -
на цветята съм закрилник,
не желая тоя, що ги гази
и прокуждам го - да си отива.
Да пазя вечно аз не мога,
ще окапя нявга, като плод,
но знам - за вас не е тревога,
ще бъдете под ясен небосвод.
Ще запретна някога ръкави аз,
ще се гмурна в морски дълбини
и няма да се върна, знайте, сетне,
ще ви гледам от небесни ширини.