Вървя до теб и те поглеждам,
усмихваш ми се на шега,
в очите аз отново виждам
онази - твоята съдба...
Онази приказка красива,
която слушаш всеки ден,
която бавно ме убива
и ме кара да съм в плен...
В плен на себе си отново,
ала сега като за първи път,
аз виждам твоето красиво,
но приказката е за теб от плът...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up