Jun 22, 2006, 8:28 AM

В подкорието на нещата, КОра 

  Poetry
1392 0 7

Коварно е сърцето, КOрa -
винаги те предава.
На враните те оставя, Корa,
на милостта на дявола.
Корави очите, Корa,
след пролетите сълзи - кремък.
Припламват искри, Корa,
щом срещнат подобни във времето.
Кората се бели, Кoрa,
няма къде да се скриеш вече.
Кръвта на дървото, Корa,
по голия ствол потече.
Красива се имай, Корa,
открадни се от коридора безкраен.
Обеси въпросите, Корa,
на корда, взета назаем.
Кръпки по болките, Корa,
с криви пръсти пришити.
Да не ти е до укор криво, Корa,
още меки ги зарови, очите.

© Дора All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • здрасти, Танита!
  • Здравейте, хора! Драго ми е да ви срещна тук. Имам регистрация от повече от две години в сайта, но си бях забравила паролата. Вчера се регистрирах наново и тогава установих, че всъщност никът ми тук - първият - е на кирилица 8), ама кой ти помни! Така че сега съм Марта и Маррта - на латиница
  • Ехххххх, Кора...
    Поздравче!
  • Привет,Марти!
    Удоволствие ми беше!
    И влизай по-често
  • Това е Марта! Здравей, Мартичке, няма грешка, ти си, и стиха ти е твой, нищо, че не бях го чела досега! Прегръщам те и тук, мила!
  • тя е една укорителна Кора
  • малко стил "Хорър" ми е тази Кора Ще се върна пак да го прочета по-късно.
Random works
: ??:??