В полет
Няма да се наситя на свободния полет!
На този възторг и на тази красота,
които ми пълнят душата и ставам поет,
за да възпея осъществената си мечта.
Възторгът от трепета, че летя като орлите,
че обладавам тази машина-самолет.
От красотата на градовете, планините
и селата - пъстри като пролетен букет.
И ето ме в полет! Милва ме въздушната струя.
Унесено слушам шума на мощния мотор,
Обзема ме сякаш някаква чудесна омая
и потъвам в безкрая на въздушния простор.
В самолета съм сам! И ставам свободен!
Забравям за всичко друго на света.
От всеки полет ми остава един спомен,
който ще помня и много ще ценя.
1949 година
© Асен Стефанов All rights reserved.