След толкова години скитане,
на пейката пред стара цръква
седим и двамата се питаме
дали отново ще замръкнем
като тогава, билки брали
и упоени в аромати,
и от целувките забравили
денят, търкулнал се по ската.
От нейде вятърът разклати
два бора – свещници пред храма –
и забуча из долината
понесъл вечната си карма. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up