В полунощ
Загърнах в пламъци нощта
и скрити, всичките съмнения
изгаряха невидимо страстта,
в забулени, несбъднати видения.
Разбих минутите на хиляди парчета,
през времето, в което сме сами.
Копнежите във полунощ са слепи,
молитвите са пепел от мечти.
Измих лицето си във вятъра.
(Небето нямаше луна.)
Във полунощ се вижда само лятото ...