В полята златни времето закотвя
моменти от отминали лета.
А в августовските пожари на съдбата
самият господ броди по света.
Коравите ръце замесват бури,
под черните вълни ридае тя –
душата, в своите нюанси
от есенно-безмълвна пустота.
Солената вода отмива мигом
стотици стъпки в пясъка ронлив.
И хиляди бушуващи емоции
разбиват се на пяна в някой риф. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up