Уши ми рокля таралеж - с бодлички,
от паяк взел копринени кълбца.
По джобче има, каза ми - за всичко -
и роклята е с няколо лица.
За делника е сиво - пепелива,
да бъдеш, като сянка - сред града.
Макар да знам, че хич не ти отива,
да си невидим, знай, не е беда.
Ще тичаш сред намръщените къщи,
милувките на вятър ще те спрат.
И сред лицата все едни и същи,
в очите ти комети ще блестят. ...