petinka67 (Петя Кръстева)
455 27250
Jun 13, 2007, 12:14 PM

В пространството откри ни... любовта 

  Poetry
736 0 17

Прегърнаха се истински два свята,
преплетени в търсещите ни ръце.
Животът бе затегнал  здраво възлите
в нюансите на черното и бяло кадифе.


За теб ще бъда светлата магия,
ти - скъпият любим със топлите ръце.
Душата ми мълчи, от мрак обвита,
но ти към мен пристъпваш със сърце.


Отблясъци от белия, кристален цвят,
със светлините свои те обгръщат.
Душата си събличаш - като щит,
от който, щом си с мен, ти нямаш нужда.


В пространството откри ни... любовта,
като заблуда, от която се нуждаем.
Да спрем, опитахме, галопа на деня,
отдадени, а пламъкът на свещ блуждае...                

Откраднатите мигове ни заредиха -
ще топлят със отблясъците времето.
Нуждаехме се с теб да бъдем двама
и любовта - намерена в пространството.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??