> В просъница усещам как някой ме щипе по бузата..
> пак е ненаситницата музата.
> От леглото ме бута жестоко
> стихове да пиша, да стигна на високо..
> Тя е толкова гладна след дългата зима,
> че развихря в главата- ми буря опустушима.
> Не ми позволява за друго да мисля,
> все нови и нови стихчета измисля.
> А аз няма дори къде да се скрия,
> трябва да я храня, докато заситя тая лакомия.
> Няма значение, че се прозявам,
> тя бърза ли, бърза, че едва успявам ...