В прозореца, приличен на решетка,
процежда лъч – измамна светлина.
Нощта е вещица – за чужда сметка.
Пропуска някаква мъждива топлина.
В прозореца, измамно отразена,
притихнала в прегръдка черна,
Луната бледолика не... заспа.
По-тъмно и от рог...
И в миг из тишината сляпа
една звездица мигом затрепери -
току се олюля, дали заплака?!
Притихна, паднала във твоята ръка. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up