В Пустинята...2
В някакво Безвремие измислено
някога суетно преживях
и любовта, и тръпките ѝ вихрени,
но ме затресе скука и от тях...
И закопнях за Нов живот, като в легендите,
естествено и с Царска дъщеря,
когато се разправя и с последните
чудовища във омагьосаната пещера...
Ала навярно пътя съм объркал
и ето ме в Пустинята сега,
а в пясъците там самотен щъркел –
единствената връзка е с брега...
... но дните се превръщаха в години,
о, Гóсподи, къде се озовах!...
... И по причини трудно обясними –
със Дявола отново се венчах...
Едно време в Пустинята
© Коста Качев All rights reserved.