В различни посоки, животът все ме води
отклонен от пътя си… душата ми се трови.
Въпрос след въпрос, мислите връхлитат...
укротявам в мене пориви, а времето отлита
Къде е твоето място!? Къде са твоите мечти!?
Колко от тях изпълни и колко много затри!?
Нови хора, стари рани, белези и спомени…
малко думи, много смисъл в листи отронени
време никакво, за никого и никога не спира
за секунди нещо ражда се и за толкова умира
Разбирам смисъла, че вечно сме догонващи...
от тази мисъл нямам мира и нещо в мен крещи! ...