Животът ни е действащ ресторант
и в него ние сме клиенти.
И всеки, като негов адресант,
го шари с трикольорни ленти.
Макар, че този ресторант е скъп,
във него ний сме ежедневно.
Ядем и пием във салона тъп
и плащаме за всичко гневно.
Във този ресторант те каня днес
напук - така - да се почерпим.
Да бъде в моя и във твоя чест -
тревогите си да изчерпим.
Предлагам ти да пием по... сърце:
от мойто - ти, а аз от твойто.
Очи в очи с откритото лице
да си разкажем всеки свойто...
Да ни сервират грижи за мезе.
Сълзите ни да са водата.
Че тоз салон на мушката ни взе
и ни разказа той играта.
Като изпием по едно сърце
и щом с душите се прегърнем,
да литнат двете с по едно перце,
а ний в земята да се върнем.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Харесах, Ники.