Разхождах се във прашни спомени и не разбрах
как тихичко я пуснах вътре в мен...
Сълзите ми горчиви бяха от обида,
клепачите ми тежки от солените мечти...
Сърдита беше за това, че я отричах
и бясна - за това, че я проклех...
Не бях забравила как мога да обичам
и как нахално всичко и отнех!
Наказваше ме със злобен поглед
и рани, които издълбаваше...
Опита се да ме удари, но не можеше.
Съвестта не и го позволяваше! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up